Дивергенти

П Р Е В О Д А Н Е Л И Я Я Н Е В А

Е Г М О Н Т

Е Г М О Н Т

България

Всички права запазени. Нито книгата като цяло,

нито части от нея могат да бъдат възпроизвеждани

под каквато и да е форма.

Оригинално заглавие Divergent

Copyright © 2011 by Veronica Roth

Published by arrangement with HarperCollins Publishers

Превод © 2012 Анелия Янева

Редактор Виктория Бешлийска

Коректор Тереза Бачева

Издава „Егмонт България"

1000 София, ул. „Христо Белчев" 21

www.egmontbulgaria.com

Отпечатано в „Полиграфюг" АД, Хасково, 2012

ISBN 978-954-27-0747-9

Г Л А В А

П Ъ Р В А

Има само едно огледало вкъщи. Нашата каста позволя

ва да се видя в него на втория ден от всеки т р е т и месец -

деня, когато майка ми подстригва косата. Иначе стои

скрито зад плъзгащ се панел в коридора на горния етаж.

Сядам на стола, а майка застава с ножиците зад мен и

ме подстригва. Кичурите падат по пода на еднакви руси

пръстени.

Щом приключи, тя събира косата от лицето ми и я

свива на кокче. Забелязвам колко спокойна изглежда в този

момент и колко е съсредоточена. Има богат опит в изку

ството да потъва в това, което прави. Не бих могла да

кажа същото за мен самата.

Крадешком хвърлям поглед към отражението си, кога

то тя не ме наблюдава - правя го не от суета, а от чис

то любопитство. За три месеца човек може доста да се

промени. В огледалото насреща виждам тясно лице, големи

кръгли очи и дълъг тесен нос - още приличам на малко мо

миче, макар че през последните месеци навърших шестнай

сет. Другите касти празнуват рождените дни, но ние -

не. Би било себелюбие.

- Готово - казва тя, след като закрепя кокчето с фиби

на тила ми. Погледът и улавя моя в огледалото. Вече е къс

но да отклоня очи, но вместо да ме сгълчи, тя се усмихва

на нашите отражения. Леко свивам вежди. Защо ли не ме

По-големият ми брат Кейлъб стои на пътеката между

порица, че се гледам в огледалото?

седалките и се държи за релсата над главата си, за да запази

- Значи днес е денят? - казва тя.

равновесие. С него не си приличаме. Взел е тъмната коса и

- Да - отговарям.

орловия нос на баща ни, а от майка - зелените очи и трап-

- Притеснено ли ти е?

чинките по бузите. Като беше по-малък, това съчетание

Заглеждам се в собствените си очи за миг. Днес е денят

изглеждаше доста необичайно, но сега му отива. Обзалагам

на теста за установяване на наклонностите, от който

се, че ако не е от Аскетите, момичетата в училище няма

ще се разбере към коя от петте касти принадлежа. А утре

да откъсват поглед от него.

на Изборната церемония трябва да посоча една от касти

Наследил е и себеотрицанието на майка ни. Затова

те; това ще определи целия ми живот оттук нататък.

отстъпи мястото си на някакъв начумерен мъж от Пря

Ще трябва да реша дали да остана със семейството си,

мите, дори без да се замисли.

или да го напусна.

Прямият е с черен костюм и бяла вратовръзка - оби

- Не - казвам. - Тестът не би трябвало да влияе на на

чайната им униформа. Тяхната каста цени честността и

шия избор.

вижда истината само в черно и бяло, затова и са облечени

- Точно така. - Тя се усмихва. - Хайде тогава да закусим!

в тези цветове.

- Благодаря ти, задето ми подстрига косата.

Колкото повече наближаваме центъра на града, толкова

Тя ме целува по бузата и плъзга панела обратно пред

по-равен става пътят, а къщите са все по-нагъсто. Сгра

огледалото. Мисля си, че майка ми щеше да е истинска кра

дата, която навремето се е казвала Сиърс Тауър1, а сега й

савица в един по-различен свят от нашия. Тялото й под

викаме просто Цитаделата, се появява в мъглата - черна

сивата роба е крехко. Има високи скули и дълги ресници,

колона на фона на небето. Автобусът минава под въздуш

а когато вечер преди лягане разпусне косата си, тя се раз

ните железопътни релси. Никога не съм се качвала на влак,

пилява на вълни по раменете. Но като Аскет, майка ми

макар че влаковете непрекъснато сноват нагоре-надолу и

трябва да крие своята красота.

линиите им минават отвсякъде. Само Безстрашните се

Отиваме заедно в кухнята. В такова утро, когато

возят па тях.

брат ми приготвя закуската, баща ми ме гали по косата,

Преди пет години строителни работници, доброволци

докато чете вестник, а майка тананика, прибирайки ма

от кастата на Аскетите, смениха настилката по някои

сата - в такова утро се чувствам особено гузна, задето

улици. Започнаха от центъра и продължиха към най-отда-

искам да ги напусна.

лечените райони, докато не им свършиха материалите.

В нашия квартал обаче пътищата са все така разбити и

Автобусът всеки момент ще се разпадне на части. Щом

осеяни с дупки, ето защо не е никак безопасно да се шофира

се случи да попадне на разбит участък от пътя, започва да

1 Счърс Тауър, или Уилис Тауър, к а к т о е о ф и ц и а л н о т о му име сега, с 108-етажен небостъргач

ме подмята насам-натам, нищо че съм се вкопчила здраво

8 Чикаго, САЩ, висок 442 м. През 1973 г., к о г а т о е завършен, е най-високата сграда 6 с в е т а

и запазва т о в а п ъ р в е н с т в о 25 години. В м о м е н т а е най-високата сграда 6 С А Щ и седма по

в седалката, опитвайки се да остана на място.