Чародей

Моля читателите да не забравят, че „Чародей“ е художествено произведение. Много от местата, които описвам, действително съществуват, но други не ги е имало никога или най-малкото — подобно на Аварис — са много отдавна изчезнали и потънали в забрава. Галала е от тях. Изворът на Таита пресъхна преди хиляда години, а поредно земетресение доразруши града, за да погълне земята останките му.

Повечето образи са също плод на творческо въображение — дори Таита живее само в моето съзнание.

Уилбър Смит

Колоната бойни колесници се вие като гигантска змия по тясната долина. Впило пръсти в щита на първата от тях, момчето гледа заобикалящите ги зъбери. Голата скала е надупчена като пчелна пита от стари гробове. Тъмните дупки го гледат като неумолими очи на легион джинове1. Принц Нефер Мемнон потръпва и отвръща поглед, като скришом сплита пръстите на лявата си ръка, за да прогони злото.

Поглежда назад към проточилата се колона и забелязва, че през облака прах го наблюдава Таита. Прахът покрива фигурата на стареца и неговата колесница, а едничкият сноп слънчева светлина, проникнал до дъното на долината, се отразява от миниатюрните слюдени късчета, така че той цял свети като превъплъщение на някой бог. Нефер бързо свежда глава, засрамено съзнал, че суеверното му заклинание не е останало незабелязано. Никой царствен принц от двора на Тамоз няма право да проявява подобна слабост, особено когато е стъпил на прага на мъжествеността. Но пък Таита го познава по-добре от всеки, понеже е негов възпитател от най-ранна възраст и му е по-близък от родители, братя и сестри. Възпитателят не мигва, но дори от това разстояние, древните му очи сякаш проникват в самата душа на Нефер. Всичко виждат, всичко разбират.

Нефер обръща лице напред и се изправя в цял ръст до баща си, който плющи с юздите и подканя конете, размахал над главите им дълъг бич. Долината изведнъж се разлива пред тях в огромен амфитеатър, приютил голите, безредни руини на град Галала. Нефер се изпълва с трепет при вида на това място, сцена на прочута битка. Самият Таита се е сражавал тук като младеж, когато полубогът Тан, Благородният Хараб, поразил тъмните сили, поставили под заплаха самото съществуване на Египет. Това се случило преди шестдесет години, но Таита разказва така живо за битката, че Нефер сякаш е бил тук в оня съдбовен ден.

Бащата на Нефер, богът и фараон Тамоз, докара колесницата пред купчината камъни от срутена порта и спря конете. Сто колесници повториха зад него същата маневра и войните наскачаха на земята, за да напоят конете. Когато фараонът отвори уста, за да заговори, наслоеният по бузите прах се посипа върху гърдите му.

— Благородни! — повика фараонът Великия Лъв на Египет, Благородния Наджа, командващ армията и любим другар. — Искам да потеглим преди слънцето да се скрие зад хълмовете, за да направим нощен преход през дюните до Ел Габар. Синята бойна корона на Тамоз блести от слюден прах, а очите са налети с кръв и гурелясали от пясъка.

— С Таита продължавате сами!

Макар да знае, че протестите са безполезни, Нефер отваря уста. Колоната е тръгнала срещу неприятеля. Бойният план на фараон Тамоз предвижда да заобиколи от юг, през Великите дюни, като намери път между горчивите езера и излезе в гръб на врага. Да отвори пробив в бойните му редици и да пропусне през него египетските легиони, струпани на нилския бряг, преди Абнуб. Като съедини двете войски, Тамоз няма да чака неприятеля да се прегрупира, а ще продължи през Тел ел-Даба и ще превземе цитаделата му Аварис.

Смел, блестящ план, който при успех ще ги изведе на крачка от мечтаната победа над Хиксосите в една война, продължаваща вече второ поколение. Нефер е възпитан да вярва, че битките и славата са оправдание за съществуването му на земята. Но ето че, въпреки напредналата му четиринадесет годишна възраст, продължават да го държат настрана. А той жадува с цялата си душа да полети към победа и безсмъртие, рамо до рамо със своя баща.

Преди протестните думи да излязат от устата му, фараонът го изпревари:

— Кое е основното задължение на един воин?

Нефер сведе поглед.

— Подчинението, Велики — отвърна тихо и неохотно той.

— Никога не го забравяй! — фараонът кимна и се отдалечи.

Нефер се почувства отхвърлен и пренебрегнат. В очите му залютя, а горната му устна затрепери, но погледът на Таита го накара да се стегне. Той примигна, за да прогони бликналите сълзи и отпи голяма глътка от меха с вода, окачен отстрани на колесницата, преди да се обърне към стария Маг с наперено тръсване на гъстата, потънала в прах коса.

— Покажи ми паметника, Тата! — заповяда той.