Да извадим „Титаник“

Клайв Къслър е роден на 15 юли 1931 година в Аурора, Илинойс, но прекарва детството и младежките години в Алхамбра, Калифорния. Учи в Пасадина Сити Колидж, но го напуска, за да постъпи в редовете на ВВС по време на Корейската война. По-нататък животът му се развива много бурно, изпълнен е с динамика и напрегнати ситуации. Къслър изследва пустините на американския Югозапад в търсене на легендарни златни мини, гмурка се в самотните езера на Скалистите планини, издирвайки изчезнали самолети, оглавява подводни експедиции за откриване на останки от корабокрушения с историческо значение.

Къслър е председател на Националната подводна и морска агенция, член на Клуба на изследователите на Ню Йорк и носител на неговата награда „Лоулъл Томас“ през 1986 година, член е и на Кралското географско общество в Лондон.

Запален ентусиаст е на тема класически автомобили — неговата колекция включва 75 уникални образци на майсторската ръчна изработка и е една от най-добрите в света. Успешно се занимава с рекламна дейност — за което получава многобройни национални признания. Директор е на две от водещите агенции в страната. Пише и продуцира радио- и телевизионни програми в Холивуд, които печелят много международни награди, включително от филмовия фестивал в Кан. Регионален председател на клуба на притежателите на стари автомобили, почетен член на веригата „Ротисьо“ и бивш председател на Съюза на писателите в Колорадо.

Първата му литературна творба излиза през 1965 година и печели наградата на американските писатели на загадки. Образът на любимия му герой Дърк Пит се появява през 1973 година в книгата „Средиземноморският храст“. Следват „Айсбергът“ (1975), „Да извадим Титаник“ (1976), „Виксън 03“ (1978), „Нощно издирване“ (1981), „Тихоокеански водовъртеж“ (1982), „Изхвърлени в морето“ (1984), „Циклопи“ (1986), „Съкровище“ (1988), „Дракон“ (1990), „Сахара“ (1992), „Златото на инките“ (1994), „Ударна вълна“ (1996), „Азиатска вълна“ (1998), „Атлантида открита“ (1999), които са преведени на 28 езика и радват над 600 милиона читатели по света. Непрекъсната динамика, комбинирана с увлекателни исторически събития, характеризира неговия незабравим пътешестващ герой Дърк Пит, олицетворяващ личната страст на автора към подводните изследвания и старите автомобили.

През 1976 г. Клайв Къслър отново повдига на дневен ред една малко позабравена тема — „Титаник“ — най-големият презокеански параход е потънал при първото си пътуване. „Да извадим Титаник“ предизвиква огромен интерес сред почитателите на автора. Това е роман, за който се говори постоянно и с най-ласкави отзиви.

Когато Дърк Пит откри „Титаник“ на страниците на пишещата машина, разположена във влажен ъгъл на един недоизмазан сутерен, десет години деляха легендарния океански лайнер от действителното му откриване. Годината беше 1975 и „Да извадим Титаник“ стана четвъртата книга за подводните приключения на Пит. По онова време никой не бе въодушевен да си направи огромния труд да отдели време и средства за проучвателна операция. Но след издаването на книгата и излизането на филма, нов прилив на интерес заля Америка и Европа. Най-малко пет експедиции бяха пратени да търсят потъналия кораб.

Първоначалното ми въодушевление се уповаваше на фантазия и на желанието да видя как изваденият от морското дъно и изтеглен до пристанището на Ню Йорк най-известен кораб в света завършва първото си пътуване, започнало преди три четвърти век. За щастие моята фантазия се споделяше и от милиони негови предани почитатели.

Днес, седемдесет и три години откакто корабът бе погълнат от тишината на черната бездна, снимачните камери откриха най-сетне отворения му гроб.

Илюзията бе станала факт.

Описанието на кораба в разказа на Пит до голяма степен съвпада с онова, което снимачните камери роботи бяха запечатали малко след откриването му посредством чудото на хидролокатора със странично сканиране. Като се изключат щетите по корпуса, докато е потъвал на повече от 4 000 метра до дъното, корабът бе слабо засегнат от морската растителност и корозия. Дори бутилките с вино и сребърните прибори, разпилени в тинята, изглеждаха недокоснати.

Ще бъде ли изваден някога „Титаник“?

Малко е вероятно. Цялостната спасителна операция бе струвала почти толкова, колкото и проекта за изпращането на човек на луната с „Аполо“. Не е изключено обаче скоро да видим как екипажи в подводници обикалят негодния кораб в търсене на ценни артефакти, а групи американски и английски адвокати запретват ръкави за дълги съдебни битки в оспорване на владението му.