Полукрал

Духаше бурен вятър в нощта, в която Ярви разбра, че е крал. Или по-скоро полукрал.

Вятър търсач, така го наричаха хората в Гетланд, защото търсеше и винаги намираше всяка пролука и всяка ключалка, през които да влети с воя на майка Море в стаята и да я изпълни с мъртвешка леденина, независимо колко високо беше накладен огънят и колко скупчени един в друг седяха хората около него.

Той натискаше капаците на тесните прозорци на стаята на майка Гундринг, тресеше дори обкованата с желязо врата. Тормозеше пламъците в огнището и те му отвръщаха с гневно съскане и пращене, караха сенките от провесените от тавана снопове билки да танцуват по стените и светлината да играе по корена в чепатите пръс­ти на майка Гундринг.

– Ами този?

Приличаше на най-обикновено коренище с пръстта по него, но Ярви знаеше, че е повече от това.

– Черен език.

– И защо един пастор би посегнал към него, принце мой?

– Пасторът се надява никога да не се налага да го прави. Отварата му няма вкус, нито мирис или цвят, но е смъртоносна отрова.

Майка Гундринг хвърли корена настрана:

– Понякога се налага пасторът да посяга към зловещи неща.

– Пасторът трябва да избира по-малкото зло – отвърна Ярви.

– И винаги да се ръководи от всеобщото благо. Поз­на пет от пет. – Майка Гундринг кимна одобрително и Ярви се изчерви от гордост. Одобрението на пастора на Гетланд не се печелеше лесно. – А въпросите на изпита ще са по-лесни.

– Изпитът. – Ярви потърка нервно с палец кривата длан на сакатата си ръка.

– Ще го издържиш.

– Не можеш да си сигурна.

– Пасторът винаги се съмнява...

– Но никога не показва неувереност – довърши Ярви.

– Ето, виждаш ли? Познавам те. – Беше истина, никой не го познаваше така добре като нея, дори хората от семейството му. Най-малко хората от това семейство. – Никога не съм имала по-схватлив ученик. Ще издържиш от първия път.

– И повече няма да бъда принц Ярви. – Мисълта го изпълни с облекчение. – Няма да имам повече семейство и наследствено право върху трона.

– Ще бъдеш брат Ярви и Съборът ще бъде твоето семейство. – Светлината на огъня огря бръчките покрай очите на майка Гундринг, когато тя се усмихна. – Твое наследствено право ще бъдат билките, книгите и благото слово. Ще помниш и съветваш, ще лекуваш и говориш истината, ще знаеш тайните проходи и ще проправяш пътя на баща Мир на всички езици. Също като мен. Няма по-благородна кауза от тази, пък каквото щат да дрънкат мускулестите дръвници в тренировъчния квад­рат.

– Не е лесно да игнорираш мускулестия дръвник в квадрата, когато си вътре с него.

– Ха. – Майка Гундринг изви презрително устни и се изплю в огъня. – Веднъж издържиш ли изпита, ще ходиш там само да лекуваш счупени глави, когато играта им заг­рубее. Един ден ще носиш моя жезъл. – Тя кимна към подпрения на стената, заострен в долния край прът от елфически метал, покрит по цялата си дължина с поредица от вдлъбнатини и изпъкнали навън щифтове. – Един ден ще седиш до Черния трон и ще бъдеш отец Ярви.

– Отец Ярви. – Той се сгърчи неловко на ниското столче. – Нямам мъдростта за това. – Всъщност му липсваше смелост, но не намери кураж да го признае.

– Мъдростта идва с учене, принце мой.

Ярви вдигна лявото си подобие на ръка:

– Ами ръцете? Те порастват ли с учене?

– Може да ти липсва една ръка, но бог ти е дал по-рядко срещан дар.

– Хм – изсумтя той. – Хубав глас и певчески умения ли имаш предвид?

– Защо не? Но също така остър ум, състрадание и сила. Е, такава сила, с която се става велик пастор, не велик боец, но все пак. Докоснат си от баща Мир, Ярви. Не забравяй: силни мъже – много, мъдрите са малко.

– Ето защо от жените стават по-добри пастори.

– Те правят и по-добър чай, като цяло. – Гундринг сръбна от чашата, която като всяка вечер й бе донесъл, и отново кимна с одобрение. – Но ето че и правенето на чай е сред множеството ти дарби.

– Работа за герои, няма що. Ще ме ласкаеш ли по-малко, когато вече не съм принц, а пастор?

– Ще получаваш колкото ласкателство заслужаваш, а през останалото време – ритник по задника.

– Е, някои неща никога не се променят – въздъхна Ярви.

– А сега история.

Майка Гундринг свали една книга от рафта и камъните по златистия кожен гръб проблеснаха в зелено и червено.

– Сега? Трябва да ставам преди първите лъчи на майка Слънце, за да нахраня гълъбите ти. Надявах се да поспя малко преди това...

– Ще те оставя да се наспиш, когато издържиш изпита.

– Не, няма.

– Прав си. Няма. – Тя облиза пръст и древната хартия зашумоля, когато започна да прелиства страниците. – Кажи сега, принце мой, на колко части елфите разкъсаха бог?