Към пропаст

Иван Александър, български цар. Човек в напредвала възраст, но бодър още, със силно телосложение, с прошарена коса и брада цепната. Изражение и говор енергически и повелителен. Във II в IV действие в ежедневно царско облекло, в III — в ловчийско, в V — в парадно.

Теодора, жена му. Петдесетгодишна, с лице измахнато и бледно. Изражение скръбно и покорно. В I действие в парадно облекло, в другите — в обикновено.

Сара, мома еврейка. Хубавица, с висок и строен стан. С характер жив, умна и тщеславна. В богата свилена еврейска носия, украсена с бисери и диаманти. В V действие излиза като царица, с корона и багреница.

Красимира, млада, красива болярка, в скъпи болярски дрехи. Хитра, темперамент горещ, характер силен.

Раксин, велик болярин, логотет. Белобрад, на преклонни години старец, реч и движения енергични.

Рад Лупу, млад болярин, влах, на служба в двореца. Характер решителен.

Кирил Босота, калугер богомил. В расо, гологлав, с рошава коса и брада. Екзалтиран фанатик.

Патриархът, беловлас старец. Облечен в черковни одежди.

Евстратий, търновски управител.

Георги, протоспатарий, млад болярин.

Дорослава, жена му. Млада болярка, обзета от мистическа екзалтация. В расо.

Мара, Стана — болярки, Теодорини придружници.

Василиса, Сарина придружница.

Дария, игуменка на девически мънастир.

Нимфидора, калугерка.

Калина, послушница.

I велик болярин

II велик болярин

III велик болярин

IV велик болярин

V велик болярин

VI велик болярин

VII велик болярин

VIII велик болярин

Селянин старец.

Началник на стражата в горския дворец.

I болярин от царската ловчийска дружина.

II болярин от царската ловчийска дружина.

III болярин от царската ловчийска дружина.

IV болярин от царската ловчийска дружина.

V болярин от царската ловчийска дружина.

VI болярин от царската ловчийска дружина.

VII болярин от царската ловчийска дружина.

VIII болярин от царската ловчийска дружина.

IХ болярин от царската ловчийска дружина.

Х болярин от царската ловчийска дружина.

Един стар овчар.

Един адамит, облечен в расо.

Една адамитка, облечена в расо.

Един малък болярин.

Една селянка.

Друга селянка.

I кумански войник.

II кумански войник.

Един крагуяр.

Един песяк.

I селянин богомил.

II селянин богомил.

III селянин богомил.

5 селски момци, 5 селски моми — танцувачи на ръченица1.

5 куманки, танцувачки на ориенталски танц2.

Болярки, телохранители, войници и оръженосци, царски ловци и слуги; два еврея-джелати. Народ.

I действие става в един девически мънастир в Търново; II — на трема на палата в Царевец; картината — в една планина; III действие в горския дворец; IV — в градината на Царевец и V — в тронната палата.

Събитието произхожда около 1345 г.

Пиесата се представи пръв път в Народния театър, по ръкопис, на 28 ноември 1908 г. под режисьорството на артиста г. Ив. Попов.

Бележка. Калояновата и Сарината песен се пеят по нотовите съчинения от композитора г. П. Пипков.

Историческите костюми са по рисунките, изработени по паметниците от епохата от художника г. А. Митов; така и декорациите и проспектите по рисунките на художника-декоратор г. М. Димитров.

Теодора

Дорослава

Дария

Рад Лупу

Нимфидора

Калина

2 болярки

4 оръженосци

Протоспатарий Георги

Гостната килия в девическия мънастир Св. Богородица Темнишка в Търново, празнично скътана. До лявата и дясната стени миндери с яркоцветни черги и възглавници. Две врати отляво и отдясно. Един прозорец. На стената в дъното куностас със запалено кандило до един голям ерусалим и окачени броеници.

Мънастирските клепала бият отвън.

Нимфидора и Калина гледат из прозореца. Клепалата млъкват.