Кръвта на богомолката

Нека още веднъж благодаря на агента си Саймън, на Питър Лавъри, също на Джули, Хлои и на всички в „Маклилън“, задето направиха тази книга реалност.

Също, като автор от северната част на страната, който по необходимост води номадско съществуване, благодаря на Анди и Таш, на Уейн и Криси, на Хелън и Джеф, на Ледж, на Гарет и Франсис, задето по едно или друго време осигуряваха храна и легло на един странстващ писател.

Стенуолд Трудан — бръмбаророден политик и ръководител на агентурна мрежа.

Челядинка Трудан, Че — негова племенница.

Тисамон — богомолкороден оръжемайстор.

Тиниса — негова полуродна дъщеря, оръжемайстор.

Ахеос — молецороден маг, любимият на Че.

Неро — мухороден художник.

Ариана — паякородна, любимата на Стенуолд, бивш агент на Рекеф.

Балкус — мравкороден агент на Стенуолд, ренегат от Сарн.

Спера — мухородна, агент на Стенуолд.

Талрик — осороден, бивш майор от Рекеф, сега в немилост.

Теорнис от Алданраелите — паякороден Аристои.

Гавед — осороден наемник.

Фелисе Миен — дуелистка от расата на водните кончета.

Дестрахис — паякороден лекар и спътник на Фелисе Миен.

Паропс — таркиански мравкороден войник, сега в изгнание.

Салма (принц Салме Диен) — благородник от расата на водните кончета.

Драгоценната на водните кончета (Драгоценна) — до неотдавна позната като Скръб в окови, пеперудородната любима на Салма.

Алвдан II — императорът на осородните.

Седа — сестра на Алвдан и единствената му жива роднина.

Максин — осороден генерал от Рекеф.

Рейнер — осороден генерал от Рекеф.

Бруган — осороден генерал от Рекеф.

Малкан — осороден, генерал на Седма армия, позната като Крилатите фурии.

Уктебри Саркадът — комаророден магьосник, роб на Алвдан.

Гегевей — мокрицороден, съветник на императора.

Дариандрефос (Дрефос) — полуроден занаятчия и полковник от имперската армия.

Тото — полуроден занаятчия от екипа на Дрефос.

Касзаат — пчелородна занаятчийка от екипа на Дрефос.

Големия Грейв — конощипороден занаятчия от екипа на Дрефос.

Сцила — паякородна шпионка, магьосница и крадла.

Линео Тадспар — бръмбаророден, Говорител на Събранието в Колегиум.

Плиус — чужденец мравкороден в Сарн, агент на Стенуолд.

Одиса — паякородна агентка на Рекеф.

Капитас — столицата на Империята на осите.

Колегиум — бръмбаророден град, дом на Великата академия.

Федерацията — държавата на водните кончета.

Даракион — в миналото крепост на богомолкородните, сега призрачна гора, където никой не стъпва.

Фелиал — крепост на богомолкородните.

Хелерон — индустриален град на бръмбарородни, завладян от Империята.

Мина — град на бойни бръмбари, завладян от Империята.

Сарн — мравкороден град-държава, съюзник на Колегиум.

Паешките земи — паякородни градове южно от Равнините, легендарни със своите богатства и с обширните територии, които владеят.

Сзар — град на пчелородни, завладян от Империята.

Тарк — мравкороден град-държава, завладян от Империята.

Тарн — планинска обител на молецородните близо до Хелерон.

Век — мравкороден град-държава, враг на Колегиум.

Древната съобщност — наскоро зародил се съюз между молецородни и богомолки от крепостите северно от Сарн.

Мистерите — тайната служба на молецородните.

Събранието — изборният ръководен орган на Колегиум, заседава в сградата на Амфиофоса.

Битката на релсите — битка, при която войските на Сарн претърпяват тежко поражение от Седма имперска армия.

Великата академия в Колегиум — културното сърце на Равнините.

Форумът на умелите — дуелистко общество в Колегиум.

Рекеф — тайната служба на Империята.

Кутията на сенките — тайнствен артефакт, доскоро в Колегиум, сега в ръцете на Сцила.

Империята на осите е започнала великата си война срещу Равнините, завладяла е градовете Тарк и Хелерон и е победила мравкородните от Сарн в кръвопролитно сражение. Сега Седма армия на генерал Малкан, известна като Крилатите фурии, чака подкрепления, преди да настъпи към стените на Сарн. Победата си над сарнианците генерал Малкан дължи на едно ново оръжие, наречено щраколък и създадено от равнинеца Тото, сега чирак при водещия имперски занаятчия.

Ала вниманието на императора е насочено най-вече към обещанията, дадени му от неговия роб Уктебри — обещания за вечен живот срещу кръвта на императорската сестра и осигуряването на тайнствената Кутия на сенките, реликва, побрала силата на опасен ритуал, който в края на Вещото време превърнал Даракион в необитаемо и призрачно място.