Грабеж по сценарий

Леополд Басет се понесе превзето към отсрещния край на стаята, където брат му Максуел си седеше спокойно с чаша вино в ръка.

— Макс, току-що ми се обади моят човек от фоайето — зашепна екзалтирано Лео. — Лавиния се качва насам. Може ли поне за двайсетина минути да престанеш с този замислен поглед?

— Не съм замислен. Просто се наслаждавах на това абсолютно изискано „Сансере“ и се опитвах да пресметна колко точно ще ни струва последната ти измишльотина.

— Можеш да спреш и със сметките — прекъсна го Лео.

— След като знам, че Лавиния ще дойде, събитието си струва и последния цент. Тя е единствената, която всъщност има значение.

— Тогава защо платихме петнайсет хиляди долара за кралския апартамент в „Риц-Карлтън“? А и какво правят всички тези използвачи наоколо, освен че безплатно се тъпчат с хайвер и се наливат с шампанско?

— Макс, аз не те уча как да твориш бижута, така че и ти не ми изнасяй лекции как да планирам публични соарета. Ако Лавиния влезе в празен салон, ще си излезе на мига. Тези хора са ни нужни за пълнеж. Просто подготвих обстановката.

— Заради една списвачка на клюкарска колонка?

— Клюкарска ли? Та тя е истински моден гуру. Хората се хващат за всяка дума, написана от тази жена, и за всяка снимка, която публикува. Тя диктува вкусовете и създава модните тенденции.

Вратата на апартамента се отвори и Лавиния Бегби се появи на прага.

— Я виж ти! — възкликна тихичко Макс. — Ако се съди по извитите вежди и застиналото чело, изглежда, последният писък на модата е зле извършеното наливане с ботокс. Лицето й изглежда така, все едно току-що е получила сърдечен удар.

— Мразя те! — изсъска с нисък глас Лео и забърза през стаята, за да посрещне новодошлата. Антуражът й се състоеше от фотограф, асистентка и кученце уестхайландски бял териер, което Лавиния носеше на ръце.

Тя остави кучето на пода, дари Лео с чифт превзети въздушни целувки по бузите и се отправи директно към Макс.

— Максуел Басет, бижутерът на звездите — приветства го тя и двамата се здрависаха. — За мен е удоволствие най-накрая да се запознаем. Носи се слух, че сте доста саможив.

— Лео е виновен. Той непрекъснато ме държи затворен в студиото, за да създавам дрънкулки за богатите и известните.

— Аха, затворник сте, значи… — изгледа го тя. — Само че последния път, когато разговарях с Лео, бяхте някъде в Намибия на лов за бели носорози.

— Ще ви помоля да не го публикувате. — Макс смирено скръсти ръце пред гърдите си. — И без това ПЕТА1 вече ме мразят достатъчно.

— Лео, бъди така добър да ми донесеш един двоен бърбън, чист — помоли Лавиния.

— Веднага — кимна Лео. — А за кучето? Да й донеса ли паничка с вода?

— Не се притеснявай за нея. Харлоу обожава коктейлите и партитата. Тя ще изчака, докато някой изпусне вкусна хапка, и веднага ще изтича да я излапа. Ако можеше да говори, тя би нарекла ордьоврите ПОДьоври — пошегува се безизразно Лавиния и отново насочи вниманието си към Макс. — Е, нека поговорим.

— Отне ми месеци — започна той добре обмисленото си представяне, — но в крайна сметка открих двайсет идеално подхождащи си четирикаратови смарагда…

— О, моля ви! — прекъсна го Лавиния. — Спестете ми подробностите. Вашият пиар вече ми изпрати по имейла всички дребни детайли, а фотографът ми ще заснеме Елена Травърс, докато крачи по червения килим. Тук съм, за да поговорим за слуховете.

— Всичко е вярно — съгласи се Макс. — Лео е гей, а аз вече му казах, че вие си падате по него.

— Чух, че планирате да се сближите с „Пресио Мундо“ — заяви Лавиния.

— „Пресио“ ли? Голямата верига магазини? А те как биха могли да представят на пазара марка като „Басет“? Може би ще слагат стикети на гривните от по сто хиляди долара с цени на промоция от осемдесет и девет хиляди и ще ги излагат на витрината с разпродажбите?

— Не се правете на остроумен и не избягвайте въпроса. Според моите източници те искат да създадете специална линия за…

— Дами и господа, моля за вниманието ви — прекъсна ги пиарката на Лео, Соня Чен, която се появи на вратата на спалнята. — Срещала съм много известни актриси, но нито една от тях не е била по-зашеметяваща и по-грациозна от младата жена, която тази вечер ще премине по червения килим за премиерата на последния си филм — „Елеанор Аквитанска“. За мен е чест да ви представя Елена Травърс.

Актрисата влезе, облечена в бяла дълга рокля без презрамки от колекцията на „Валентино“, допълнена идеално от последното произведение на изкуството на Макс. Гостите избухнаха в аплодисменти, фотоапаратите защракаха, а Лео Басет се провикна от отсрещния край на стаята:

— Най-накрая открих момичето на моите мечти!

Тълпата избухна в дружен смях, а Лео забърза към Елена с широко разтворени ръце.

— Скъпа! — изчурулика той, докато прекосяваше помещението. — Изглеждаш зашеметяващо…