Генезис

Анакс крачеше по дългия коридор. Чуваше единствено тихото бръмчене на въздушния филтър над главата си. Светлините бяха приглушени — точно както изискваха новите разпоредби. Анакс помнеше и по-сияйни дни, но не говореше за тях. Да мислиш за светлината като нещо отминало бе една от Големите грешки.

В края на коридора Анакс сви наляво. Провери колко е часът. Наблюдаваха я — поне така твърдяха слуховете. Вратата се плъзна тихо и безшумно като всичко в Академията.

— Анаксимандър?

Тя кимна.

Изпитната комисията се състоеше от трима — точно по правилата. Почувства облекчение. Подробностите около изпита се пазеха в тайна и подхранваха какви ли не слухове сред кандидатите.

— Въображението е незаконна рожба на времето и невежеството — повтаряше наставникът й Перикъл и винаги добавяше: — Не че имам нещо против копелетата.

Анакс харесваше учителя си. Зарече се да не го разочарова. Вратата се затвори зад гърба й.

Екзаминаторите седяха зад висока катедра от полирано тъмно дърво.

— Настанете се удобно — започна онзи в средата.

Беше най-едрият — Анакс за пръв път виждаше толкова висок и широкоплещест екземпляр. Двамата до него изглеждаха стари и немощни, ала тя почувства вперените им остри погледи. Днес не бива да прибързва с изводите. Освен катедрата не ги делеше нищо. Анакс знаеше, че изпитът се записва.

— Ще разговаряме пет часа. Имате право да доизяснявате въпросите, ако ви се сторят неясни, но това ще се отрази на крайния резултат. Разбирате ли? — подхвана изпитващият.

— Да.

— Искате ли да попитате нещо, преди да преминем към изпита?

— Ще ми се да зная какви ще бъдат въпросите.

— Съжалявам, не разбирам какво…

— Пошегувах се.

— Аха. Ясно.

Лоша идея. Никаква искрица одобрение в погледите им. Анакс се почуди дали да не се извини, но мигът отлетя безвъзвратно.

— Анаксимандър, времето ти започва да тече. Пет часа върху избраната от теб тема. Животът и епохата на Адам Форди, 2058–2077. Адам Форди е роден седем години след създаването на Платоновата република. Ще ни обясните ли кои политически обстоятелства довеждат до основаването на Републиката?

Къде е уловката? В реферата си Анакс ясно посочваше, че изследванията й обхващат само живота на Адам. Комисията прие предложението без забележки. Поназнайваше нещичко за политическата обстановка, естествено — кой ли не поназнайва — но тя не беше в специалността й. Може да скалъпи някакво ученическо изложение, разбира се, но толкоз. Началото не й хареса. Дали да не възрази? Това ли очакват от нея? Погледна ги, за да се ориентира, но не прочете нищо в безизразните им каменни лица.

— Разбра ли въпроса, Анаксимандър? — попита единият.

— Разбира се. Съжалявам… Просто… няма значение.

Опита се да забрави безпокойствата. Пет часа. Предостатъчно, за да покаже знанията си. Анаксимандър подхвана:

— Всичко започва в края на третото десетилетие от новото хилядолетие. Както при всяко начало, лошите пророци са много. Първите опити в областта на генното инженерство по-скоро плашат обществото. Международната икономика все още разчита основно на петрола; шири се мнението, че светът е изправен пред катастрофален недостиг. Регионът, наричан по онова време Среден изток, е политически нестабилен, а Съединените щати — ще използвам тогавашните топографски обозначения — се замесват във война, която според мнозина нямат никакъв шанс да спечелят, защото не познават местната култура. САЩ защитават собствените си интереси под благовидния предлог, че налагат демокрация, и криворазбраните им очаквания удрят на камък. От двете страни на барикадата се надига фундаментализъм и през 2032 година първите прояви на Западния тероризъм в Саудитска Арабия се определят от мнозина като искри, които ще разгорят непотушим пожар. Обвиняват Европа, че е изгубила моралните си устои, а бунтовете за независимост от 2047 година се разглеждат като свидетелства за неизбежния упадък на обществото. Китай, превърнал се в доминираща сила на международната сцена, възприема курс (според собствения му термин) на „активна дипломация“. Пробуждат се страхове, че се задава нов глобален конфликт. Икономическата експанзия заплашва околната среда като цяло. Биоразнообразието стига нечуван минимум; и последните противници на тезата за глобалната промяна на климата променят мнението си след прашните бури от 2041. Накратко — планетата се изправя пред множество предизвикателства и към края на петдесетте обществото е обзето от песимизъм и усещане за надвиснала заплаха. Лесно е, разбира се, да проявяваш мъдрост от висотата на изминалото време, но от наша гледна точка можем категорично да заявим, че човечество не е имало причини да се страхува от нищо освен от самия страх. Една-единствена опасност е грозяла човешкия род — помръкването на духа.