Дъщерите на мрака

НОЩЕН СВЯТ /Книга втора/

Нощният Свят: Нощния Свят не е място. То е навсякъде около нас. То е общество от вампири, върколаци, вещици и други същества на тъмнината, които живеят сред нас. Те са красиви и смъртоносни и хората не могат да им устоят. Учителят ти може да е един от тях и също така могат и приятелите ти.

Законите на Нощния Свят казват, че няма проблем да ловуваш хора. Можеш да си играеш със сърцата им, можеш даже да ги убиваш. Има само две неща, които не можеш да правиш с тях.

1) Никога не ги оставяй да разберат за съществуването на Нощния Свят.

2) Никога не се влюбвай в един от тях.

Това е история, в която се разказва какво става, когато правилата се нарушават.

- Роуан, Кастрел и Джейд. - Мери-Линет каза, докато тя и Марк минаваха покрай старата Викторианската ферма.

- А?

- Роуан. И Кастрел. И Джейд. Имената на момичетата, които се местят тук. - Мери-Линет наклони главата си към фермата - ръцете й бяха заети да държи стол. - Те са племенниците на г-жа Бърдок. Не помниш ли, че ти казах, че те се местят да живеят с нея?

- Смътно. - Марк каза, намествайки теглото на телескопа, който носеше, докато изкачваха хълма. Той говореше с къси думи, което Мери-Линет знаеше, че значи, че той се чувства срамежлив.

- Това са хубави имена. - каза тя. - И те трябва да са прекрасни момичета, защото г-жа Бърдок казва така.

- Г-жа Бърдок е луда.

- Тя е просто ексцентрична. И вчера тя ми каза, че плетениците й са красиви. Имам предвид, сигурна съм, че преувеличава и всичко, но тя беше много убедителна. Всяка една от тях е прекрасна и всяка една е напълно различна.

- Значи трябва да отидат в Калифорния. - Марк каза като едва доловимо мърморене. - Звучи сякаш ще позират за Уо§ие. Къде искаш това нещо? - добави той, когато достигнаха върха на хълма.

- Точно тук. - Мери-Линет постави стола на земята. Тя заравни земята с крака си, за да може телескопа да стои изправен. След това тя каза небрежно - Знаеш ли, мислих, че можем да наминем утре и да се представим и да ги поздравим, нали знаеш...

- Ще престанеш ли? - Марк каза отсечено. - Сам мога да организирам живота си. Ако искам да срещна момиче, ще срещна момиче. Не ми е нужна помощ.

- Добре, добре. Не се нуждаеш от помощ. Внимавай с фокусната цев..

- И освен това, какво ще кажем? - Марк каза разтревожено. - Добре дошли в Брер Крийк, където нищо не се случва. Където има повече койоти от хора. Където ако искаш малко вълнение, можеш да отидеш в града в Съботна вечер и можеш да гледаш как мишките се надбягват до бара "Златния Поток”

- Добре, добре. - Мери-Линет въздъхна. Тя погледна към малкия си брат, който точно в момента беше осветен от последните лъчи на залеза. Да го видиш сега, можеш да си помислиш, че не е боледувал дори един ден в живота си. Косата му беше толкова тъмна, колкото на Мери-Линет, очите му бяха толкова сини и чисти. Имаше същия здравословен тен, както тя имаше, същия цвят по бузите си.

Но когато е бил бебе, е бил слаб и мършав и всеки дъх е бил предизвикателство. Астмата му е била толкова лоша, че е прекарвал повечето време от втората си година в кислородна камера, борейки се за живота си. Мери-Линет, година и половина по-голяма, се беше чудила дали малкият й брат ще се върне вкъщи.

Беше го променило, да бъде сам в камера, където майка му не е можела да го докосне. Когато излезе, той беше срамежлив и постоянно се държеше да ръката на майка си. И за години не можеше да спортува като останалите деца. Беше преди много време - Марк щеше да е в начален клас в гимназията тази година, но той беше все още срамежлив. И когато искаше да се защити, направо отхапваше главите на хората. Мери-Линет се надяваше едно от новите момичета да е точно за него, да го успокои малко, да му придаде самоувереност. Може би тя можеше да го уреди някак.

- За какво си мислиш? - Марк попита подозрително.

Мери-Линет осъзна, че той я зяпаше.

- За това, че видимостта ще бъде много хубава тази вечер. - каза тя сляпо. - Август е най-добрият месец за наблюдаване на звездите, въздухът е толкова топъл и неподвижен. Хей, ето я първата звезда, пожелай си нещо.

Тя посочи ярката точка светлина над южния хоризонт. Проработи, Марк се разсея и погледна също.

Мери-Линет зяпна задницата на тъмната му глава. Ако ще помогне, ще пожелая романтична връзка за теб, помисли си тя. Бих си го пожелала за себе си също, но какъв ще е смисълът? Никъде наоколо няма човек, с когото искам да съм романтична.

Никой от момчетата в училище... освен може би Джерами Ловет, разбира защо тя беше толкова заинтересувана от астрономията, или какво чувстваше към звездите. През повечето време Мери-Линет не се интересуваше, но понякога тя чувстваше смътен сърбеж в гърдите си. Нужда за. споделяне. Ако имаше желание, то би било за това да има някого,с когото да споделя нощта.

Е, както и да е. Не помагаше да дълбаеш в раните. И освен това, макар че не искаше да каже на Марк на какво си пожелава - беше планетата Юпитер, а не беше звезда.