Джъстис

Прехапала устни, Джеси наблюдаваше Джъстис Норт от далечния ъгъл на стаята. Искаше й се да може да събере кураж и да го доближи. Беше го виждала често по новините, но на живо изглеждаше много по-висок и още по-красив.

Не бяха много хората, които можеха да я уплашат, но мъжът, избран от собствения му народ за лидер на организацията на Новите видове, бе един от малцината.

Джеси уважаваше силата и мъжеството — неща, които той притежаваше в изобилие.

Тя обмисляше идеята как да го заговори. Джъстис даваше заповеди на шефовете й и можеше да повлияе върху политиката на работната група, с която тя не беше съгласна. Шансът да й се отдаде друга възможност да говори с него бе почти нулев. Не й бе позволено да присъства на съвещанията, които ръководителят на групата провеждаше с висшия водач на Видовете. За него мнението й по много важни теми бе неуместно.

Джеси се поколеба, докато обмисляше последствията. Тим Оберто щеше да замъкне задника й в офиса, ако разбереше, че действа през главата му. Щеше да й се развика, което за него бе напълно нормално, и словесно да я разкъса на малки парченца.

Погледът й обходи стаята, изучавайки Новите видове. Те бяха войнствени, заради онова което бяха преживели; всеки един от тях бе станал жертва на огромен бизнес, целящ единствено да ги прецака.

Фармацевтичната компания Мерикъл Индъстрис бе създала генетично изменени хора, използвайки животинска ДНК. Затворили ги в тайни лаборатории, където в продължение на години провеждали с тях ужасяващи експерименти. И всичко това, за да се печелят пари, дори още по-лошо, част от тези опити били финансирани от правителството.

Ето къде са отивали парите от данъците ми, мрачно отбеляза тя и ядно стисна зъби. Самата мисъл за това я вбесяваше. Мерикъл бе оповестила, че разработва нови лекарства, които да помагат на американските войници да се възстановят по-бързо, те щели ги направят по-силни и да подобрят рефлексите им. И тези идиоти в правителството им бяха повярвали и бяха подписвали чековете за финансиране на експериментите. А по-късно отрекоха да са знаели, че във всичко това са били въвлечени и живи същества.

Но въпреки това Джеси оцени бързата реакция на властите, след като плъзнаха слухове за нелегалната дейност на компанията. Веднага след официално показаните доказателства, военни и полиция се обединиха за спасяването на всеки оцелял, затворен от Мерикъл Индъстрис.

Новите видове бяха създадени с парите на данъкоплатците и родени на американска земя, което автоматично ги правеше техни съграждани.

Първата лаборатория бе успешно щурмувана, а оцелелите спасени и освободени.

След разпитите на служителите бяха открити местонахожденията на още три подобни бази. Военните бяха действали внезапно и бързо, спасявайки още жертви. И тогава адът се отприщи. Стотици Видове имаха нужда от подслон. Настаниха ги в защитени зони, и се започна играта „на кого е вината“. Американското правителство даде на Видовете новопостроена военна база, която те превърнаха в своя родина и нарекоха Хоумленд. Място, където обществото им можеше спокойно да живее и да бъде защитено от външния свят. Под натиска на правителството Мерикъл Индъстрис бързо уреди исковете, предявени от Новите видове. С част от тези пари те купиха още една обширна територия, която нарекоха Резервата.

Огромно тяло се блъсна в Джеси, откъсвайки я от мрачните й мисли. Тя погледна нагоре и се усмихна на мъжа, който стоеше пред нея. Новите видове се разпознаваха лесно по различната лицева структура, наподобяваща животинската. Те не бяха нито хора, нито животни, откъдето идваше и разликата. Някои от тях бяха със смесено ДНК на едри котки, други на кучета, а трети — на примати.

— Извинете — каза мъжът, когато погледът й се спря на чифт красиви котешки очи.

— Няма проблем. — Котка, определи го наум тя.

Той се отдалечи и младата жена въздъхна разочаровано. Рядко някои от тях проявяваха желание да говорят с хората. Не можеше да ги обвинява, след онова, което бяха преживяли. Мерикъл Индъстрис им бе дала номера и ги бе нарекла „експериментални прототипи“. Персоналът беше третирал децата като животни и лабораторни мишки без души, напускащи клетките си единствено когато тренираха или участваха в тестове. Животът им бе самотен и труден.